Тази вечер Луната няма да изгрее.

Загубила е лунния си блясък.

Там дето беше – вече не е,

угасна и изрони се на пясък.

Отиде си без никой да попита.

А колко е самотно без луна...

Как бледи са без нея и звездите,

а нощите са пълни със тъга.

Угасна. И едва ли пак ще свети

в небето черно бялата луна.

И няма как от днешните поети

да разбереш каква е тя била.

Луната е любовно отражение –

щом няма обич, няма светлина.

Ако за мен не си изгрял, любими,

безлунна ще остане днес нощта...


Д.Б.