и бъде ми тъй леко на душата – 

(тъй, както никога не е било) 

недей ти, мила моя мамо, 

да давиш в сълзи моето легло.

Че аз ще бъда най-щастлива

и с поглед, цял във светлина – 

недей ти, радостта да правиш ми горчива,

не ме зови отново,

не викай ме на грешната земя.

Недей да търсиш дирите ми в гроба,

защото всичко тленно чезне във пръстта,

а просто обърни очи към Бога

и там ще видиш моята душа.

Недей да плачеш, а бъди щастлива,

че твоето дете в страна е най-красива,

където няма мъка, няма зима,

а Любовта закон е – и е сила. 

Там аз за дълго ще остана,

ще чакам, докато се убедя,

че твоята любов и твойта вяра

някой ден при мене ще те доведат.

А дотогава ти не чакай

да дойде щастието саму,

а просто погледни наоколо и виж – 

навсякъде се крие то.

Но то за слепите души е невидимо,

за алчните е все недостижимо,

отваря сбмо своята врата

щом дойде светла, непоробена душа.

Затуй на черни мисли не робувай,

недей проклина моята съдба,

а виж как розата ухае

и колко е красива утринта.

Обичай само красотата,

а всичко тленно под краката си стъпчи –

до края скъташ ли любов в душата,

във Вечността със мен ще бъдеш ти!


 

Д.Б.