Преживяхме по десет живота, 

изкачихме десетки скали, 

а през цялото време, незнайно, 

един за друг създадени сме били. 

Сякаш късно е станало вече, 

как „да бъдем”, като толкова „сме били”, 

как да тръгнем отново да се катерим 

по скалата, превземана и преди... 

Ти си чудно щастлив и доволен, 

на върха на твоята планина, 

аз в бутилка от тежко олово 

укротила съм мойта съдба. 

Как се ражда в пустинята цвете, 

как от сухия извор да бликне вода, 

невъзможно е, късно е вече 

аз и ти да повярваме в чудеса. 

Преживели сме много любови, 

но вървели сме все към това 

някой ден, оковани в окови 

да се срещнем на тази земя. 

Д.Б.