Оцвети пътя ми в синьо –

полетях във висините...

Оцвети го в алено –

страстта стана чувство праведно...

Нарисува цвят зелен –

„Принцът”, си помислих, „е дошъл за мен”.

После вмъкна жълта краска слънчева

и аз по детски реших, че картината е завършена...

Но една сутрин напръска лилаво

и неонови лъчи осветиха ме лукаво.

„Студен е този цвят” – прошепнах изненадано,

а ти напук на мен надраска и цикламено.

После с отегчение нанесе сиво,

погледна бегло любовта ни,

умряла мълчаливо,

и за да не пречи мъртвото й тяло

отгоре всичко покри

с безразличното бяло...

И сега, макар да зная,

колко тъжен ще е краят,

щом всичко стана

чисто бяло,

защо не почнеш отначало?...

Д.Б.