преродена във тяло на млада жена,

лута се, търси покоя последен

в краткия-дълъг изминат път земен.
 

Не иска утеха, не гони мечтания,

а търси пътека – докрай упование,

че всичко скръбно –

видяно, почувствано и изстрадано,

от бъдните хора няма да бъде създавано.
 

Защото моята оцеляла душа – душа от векове,

има все още сили да плаче

за всяко нещастно дете,

и види ли старец да лежи на паважа,

все още намира добра дума да каже.
 

А в градския хаос души малодушни

се блъскат, ругаят с очи равнодушни,

и сигурно сетят ли на живота си края,

така ще се блъскат и пред вратите на Рая...

 

 Д.Б.