Разчиствам стари сметки и стари приятели
сред  лавиците с книги и прах.
Колко много от тях са останали
тази вечер отново разбрах.

Аз ги пазех грижливо прибрани –
стари спомени, снимки, писма...
Мълчаливо, тъй дълго затворени,
те са чакали свойта съдба.

И сега ги отворих нехайно
като някакви чужди неща,
но още с първата дума прочетена,
че са Моят живот осъзнах.

И потънах в живота си минал,
пак се върнах във техния свят,
срещнах стари любови – разлюбени,
и приятелства, хванали прах.

Всеки спомен ме чакаше жадно
по свойте места за ръка да ме отведе.
И аз пътувах, приятели, дълго
сред забравените от мен светове.

Спомних си радости, мъки,
обич приятелска и любов –
всичките толкова скъпи...
малки частички от живота ми минал и нов...

***
Тази вечер пътешествах назад във живота си,
завъртя се светът наобрат...
и открих, че макар да съм останала същата,
животът ми ставал е все по-богат.

***
На сърцето и милите чувства
годините време не оставят следа.
Времето е само „временно съществуващо”
и няма власт над Любовта.


  Д.Б.

няма власт над любовта... дори и времето..
хубав стих, поздравявам те..