Отпивам те

Изпивам те до дъно и отдъхвам.

Така жадувах цял да те изпия...

Напуканите устни цяла вечност

за твоята амброзия бях крила.

Изпивам те и капка не оставям

във вените ми сладостта ти вливам.

Замлъкват мислите, очите натежават,

изпълнена от теб, в любов заспивам.

А всеки сън е малък къс от Рая,

от свят, във който аз и ти живеем,

изчезнали са страховете ни в безкрая

и тъй, свободни, над света се реем...

Отпивам те, любими, с бавни глътки

и ден след ден във себе си те вливам.

Нима възможно е такова щастие

на таз земя за мен и теб да има...


Д.Б.