Заричах се, че вечно ще те слушам –

ще се оставя в твоите ръце,

че никога не ще допусна вече

да те пречупи някой, мое сърце.

Заричах се във лед да те обгърна,

да те зазидам в четири стени,

това, което други взеха – да ти върна

и никога за любовта да не скърбиш.

И тъй от всички те спасих –

освен от мене;

стени изграждах, бентове строих...

отне ми толкоз много време...

над себе си единствено не се смилих.

Но днес разбирам колко е жестоко

самό, без глас, на тъмно да стоиш,

зазидано отвред и нависоко...

Сърце... – ще можеш ли да ми простиш?...


Д.Б.